Всеки в България е виждал икони и има някаква представа за тях.
Е, в този блог ще се занимаем само с едно- ИКОНАта (от гр. εἰκών — образ, портрет, изображение, олицетворение). Икона в единствено число. Православната икона като направа и символ. Повече, като художествено (или занаятчийско- изберете сами) изпълнение и символна натовареност, и значително по-малко, като религиозен култ. Нататък ще обясня защо. По никакъв начин няма да се занимавам с иконите (мн.ч. забележи) в компютрите, семиологията, поп културата, чалгата и всички останали асоциативни направления. И ако Google продължава, в над 90-98 % от резултатите, да открива подобни съответствия, най-накрая ще се оплача на арменския поп. Както може би знаете, арменският поп е в Пловдив. И аз съм от Пловдив, майна.
Кой съм аз? Разбира се, това е основен екзистенциален въпрос, но няма да остроумнича на тази тема, макар да ми идва отвътре. Неудържимо! Константин Иречек има едно много точно определение, за хора като мен- доморасъл философ. Прочие..., ще се представя накратко по една много простичка причина, а именно- за да решите дали може да ми се вярва. Проблемът с достоверността на информацията в Internet е направо отчайващ днес. В конкретния случай се надявам, че с помощта на много точни цитати, функцията copy/paste и собствената си откровеност, поне леко да го облекча в този блог.
Казвам се Огнян Драгойков. Роден съм и продължавам да живея в Пловдив. Женен, с една поотраснала дъщеря. В момента съм на някаква средна възраст, но кой знае докога? Самоук зограф. (Да знаете, че самоук зограф е nonsense) Всеки зограф, а най-вече - самоукият, често разказва легендата как точно е станало просветлението. Хммм... Аз също имам такава история, може да я видите тук (Параклисът наистина съществува и изглежда ето така). Неофициалната версия обаче е съвсем различна. Нея вероятно ще я оформя като бонус– За византизма.
Ако сте си направили труда да стигнете до тук, вероятно вече започвате да разбирате, че се изживявам като пазител на традицията. В контекста на моята посредственост е твърде иронично, но е факт. Изучавам, съхранявам и експериментирам със традиционните зографски технологии, а ако имах и един талант нямаше сега да обяснявам кое-как.
Мисля да структурирам изложението в около двадесет беседи, четири-пет извора и известен брой пояснения. Лекциите следват доста точно тематичните планове на ВУЗ по иконография, само защото съответните преподаватели са ги заимствали от по-стари трудове. Изворите разглеждат въпросните основополагащи произведения на български език, а поясненията са в духа на съвременността.
